Николай Султанов на 70 години
Роден в Сливен на 8 ноември 1935 година, точно в часа, когато е било тържественото откриване / освещаване / на паметника на Хаджи Димитър. /Абсолютен връстник е и с френския артист Ален Делон – роден на същата дата/. Произхожда от два много стари сливенски рода. Дядовците му са занаятчии, след тях и двата му рода стават предимно учителски. Племенник е на художника Добри Добрев и братовчед на литературния критик Симеон Султанов и поета Дамян Дамянов.
Учи в началните училища „Митрополит Серафим” и „Генерал Кесяков”, в ІІІ прогимназия „Д-р Иван Селимински” и мъжката гимназия „Добри Чинтулов” – випуск 1953 година. Свири на цигулка и контрабас в гимназиалния оркестър на Мишо Тодоров. Завършва специална педагогика, след което учи скулптура.
От 1960 до 1964 година работи в Перник като учител и художник, участва в няколко национални изложби. През 1964 година се връща в Сливен, създава Основно помощно училище „Д-р Власаки Шуманов” и е негов директор в продължение на 30 години. Под негово ръководство училището два пъти е обявявано от МОН за най-добро в страната и през 1990 година е наградено с „Орден на труда – златен”. Паралелно работи като инспектор-методик в „Просвета”. Повече от 18 години ръководи школата по изобразително изкуство в Детски комплекс /бивш Пионерски дом/, от която тръгват над 40 деца-бъдещи художници, завършили впоследствие художествени гимназии или Академия – Красимир Карабаджаков, Красимир Добрев, Теодора Георгиева, Онник Карамфилян, Василен Васевски, Звездалин и Габриела Тотеви, Грациела Бомбалова и др. През целия си педагогически стаж се занимава с изследователска работа – един от първите в града педагози удостоен с І клас квалификация, след което е поканен да чете лекции по теория и методика на изобразителното изкуство в Югозападен университет „Неофит Рилски”- Благоевград и в Института за усъвършенстване на учители – Стара Загора. През 1994 година , след 36 години трудов стаж, излиза в пенсия по желание, за да се отдаде изцяло на художествено творчество.
От 1991 да 1995 година е общински съветник и председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедание. По негова идея, цялостна разработка и защита, Общинският съвет приема и обявява Димитровден за празник на Сливен, регламентира наградите „Добри Чинтулов” и „Д-р Иван Селимински” и учредява ежегодна награда за стопански постижения „Добри Желязков”. Големи са заслугите му за основния ремонт на паметника на Хаджи Димитър, за цялостното реставриране ламетника на 7 конен полк /”Орлето”/, за запазването на културните институти и училища, за предоставяне на сгради на Художествената гимназия и Помощно училище, на читалище „Зора”, за изграждането на клуб „Отворено общество”, за децентрализацията на училищната финансово-счетоводна работа и др.
От 1996 до 2002 година е председател на Клуба на дейците на културата – два пълни разрешени по устав мандата. Носител е на наградата на КДК за 2000 година.
Член е на Съюза на българските художници – секция „Скулптура”. Досега има пет самостоятелни изложби и участия в други – повече от 40. Негови творби притежават фондовете на НХГ, Дома на хумора в Габрово, прави фасадни оформления с шрифтови и декоративни пана на много обществени сгради в Сливен /Областната управа, общината, съдебната палата, учебни сгради, булеварди/, Карнобат /новопостроената съдебна палата/, Бургас, София /Червен кръст/, язовир „Камчия”, паметници и паметни плочи на Александър Стамболийски в с. Жельо войвода, на Г.С.Раковски в с. Раково, П.К.Яворов в гр.Бургас, на С.Доброплодни и Д.Петров, на Михаил Чайковски /Садък паша/, чешмата „Мечето” /с арх.Чернинков/, на Св.Климент Охридски в СУ, на загиналите в горянското движение от Сливен и околните села, на загиналите във войните в Поморие /арх. Димов/, участия в изработването на надгробните паметници на олимпийския шампион Продан Гарджев, на баскетболиста Б. Брънзов, на шампиона по силов трибой Д. Видев, на музикалната педагожка М. Стоева, на доц. д-р Мечков, на художника Д Стоев, на певицата Румяна и много други.
През 1998 година прави като дарение /заедно с арх. П.Павлов/ паметник на Хаджи Маринка Асенова /майка на Хаджи Димитър/ в двора на едноименната къща – музей. Дарението е оценено от фонд „”13 века България” общо на 7 милиона лева, скулптурната част на 3 800 000 лева Удостоверения за дарителство е получавал от СУ „Климент Охридски” /1988 г.- бронзов релеф на стойност 1200 лв/ и от Община Сливен /1995 г.- шрифтови пана на стойност 10000 лева/.
Повече от 80 негови творби са притежание на частни колекции в чужбина – САЩ, Канада, Чехия, Унгария, Русия, Германия, Гърция, Англия, Турция и най-много в Норвегия, която посещава три пъти. Там на място /заедно с дъщеря си/ изработва 13 фигури в естествена големина за музея на рибарството в гр.Роквьог /Трондхейм/. През 2000 година неговата пластика „Утро” е приета в световната колекция на холандската „Фондация 2000”, включена в албума „1001 причини, за да обичам земята”, през 2004 година участва в изложба в Сеул, Южна Корея, през 2005 година в Утрехт, Холандия, а умалено копие на същата пластика е определено като символ-награда, която „Фондация 2000” дава на творци за изключителни постижения. /През април 2005 година тя бе връчена на българския живописец Кеазим Исинов/. Като силно е оценено и участието му в световната изложба на миниатюрното изкуство в Квебек, Канада през 2003 година.
От 2003 година неговата статуетка „ В памет на Сашо Сладура” се връчва като ежегодна специална награда в Националния конкурс за изпълнение на немска и австрийска музика в Бургас, пластиката му „Златна фасулица” също се дава като Голямата награда на Националния фестивал на боба в с.Радуил, Самоковско. С друга негова пластика „Златната гега” Музикалното училище „Филип Кутев” Котел награждава всяка година лауреатите в конкурса за надпяване, надсвирване и надиграване.
След многобройни публикации на разкази, очерци и фейлетони, през 1997 година издава книгата „Днес за вчера”, в която пресъздава неповторимата сливенски атмосфера и душевност, рисува образи на уважавани личности и незабравими „чешити”, по свой начин допълва историята на града през последния половин век. Предстои излизане на книгата му „Бъркотия”.
Ииницативен комитет за честване на юбилея |
