• Основната цел е възпирането на чуждестранни сили да изнудват ЕС или неговите държави членки

• Възможните мерки за противодействие включват ограничения на търговията, преките инвестиции и достъпа до пазара на обществени поръчки на ЕС

• Новият инструмент следва да служи като щит за суверенитета на ЕС

Основната цел на новия търговски инструмент е да оказва възпиращ ефект, но той също ще позволи на ЕС да се бори с икономическата принуда и да реагира със собствени мерки за противодействие.

С 578 гласа „за“, 24 „против“ и 19 „въздържал се“ Парламентът одобри във вторник нов търговски инструмент, позволяващ на ЕС да реагира, в съответствие с международното право и като крайна мярка, ако ЕС или държавите членки се сблъскат с икономическо изнудване от чужда държава, опитваща се да повлияе на конкретна политика или позиция.

Инструментът на ЕС срещу икономическата принуда цели да защити суверенитета на ЕС и на държавите членки в един геополитически контекст, в който чуждестранни сили все повече използват търговията и инвестициите като оръжие.

Какво е принуда?

Според регламента икономическа принуда възниква, когато държава извън ЕС се опитва да окаже натиск върху Съюза или върху държава членка да направи конкретен избор, като прилага или заплашва да приложи търговски или инвестиционни мерки. Този вид принуда отслабва стратегическата автономност на ЕС, но не е обхваната от споразумението на Световната търговска организация (СТО). Механизмът на СТО за уреждане на спорове не е конкретно приложим за случаи на икономическа принуда, освен ако те не включват също аспекти, които нарушават правилата на СТО.

Съгласно новите правила Комисията ще разполага с четири месеца, за да разследва потенциалната принуда. Въз основа на констатациите Съветът ще разполага с осем до десет седмици, за да реши — с квалифицирано мнозинство — дали е налице принуда. Основната цел ще бъде да се започне диалог, за да се убедят органите на страната, която не е членка на ЕС, да прекратят упражняваната от принуда, но ако тези усилия се провалят, ЕС ще разполага с широк набор от мерки за противодействие. Ако се установи принуда и има съгласие между държавите членки, Комисията ще разполага с шест месеца, за да очертае подходящия отговор, като информира Парламента и Съвета на всички етапи.

Потенциални мерки за противодействие

Членовете на ЕП засилиха възпиращия аспект на инструмента, като добавиха изчерпателен списък на потенциалните ответни действия, с които ЕС разполага, включително ограничения върху търговията със стоки и услуги, правата върху интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции. Ще бъде възможно да се налагат също и ограничения върху достъпа до пазара на обществени поръчки и капиталовия пазар на ЕС и разрешаването на продукти съгласно химическите и санитарните правила.

Поправяне на вредата

Съгласно новите правила ЕС може да търси „поправяне“ на вредата, която мерките за принуда на страната извън ЕС са причинили. Комисията може също така да прилага мерки за прилагане във връзка с това.

Цитат

Бернд Ланге (С&Д, Германия), докладчик и председател на комисията по международна търговия (INTA), заяви: "Този инструмент дава възможност за бърза реакция срещу принудителни мерки, срещу натиск от други държави. Въведохме ясни срокове и ясни дефиниции, за да определим какво представлява една принудителна мярка и как да реагираме на нея. Вече разполагаме с широк набор от мерки за противодействие. Макар че този инструмент за борба с принудата трябва да действа възпиращо, ние ще можем също така да предприемем действия, ако е необходимо, за да защитим суверенитета на Европейския съюз."

Следващи стъпки

След като бъде официално приет от Съвета (което се очаква през октомври), регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник.

Обща информация

Комисията предложи механизма през декември 2021 г. по искане на Европейския парламент и в отговор на икономическия натиск, упражняван от САЩ по време на управлението на Доналд Тръмп, както и на многобройните конфронтации между ЕС и Китай. Новият инструмент допълва редица инструменти за търговска защита, приети през последните години. През май лидерите на Г-7 обявиха стартирането на координационна платформа срещу икономическата принуда, следвайки инициативата на ЕС.