На 31 януари от 19 часа в Драматичен театър "Стефан Киров"

Всички наши копнежи, желания и надежди често потъват в бездната на времето или повяхват в задуха на ежедневната дребнавост. И така, човекът, попреминал зрялата възраст, един ден се събужда и пита сърцето си: „Успях ли да направя това, което исках… щастлив човек ли съм… спокоен ли е духът ми…“

Има едно огънче в човека, което винаги го кара да прави това, което трябва. То не се интересува от логиката, дали е правилно или не, днес ли да го сторя или утре… Това огънче напълно безотговорно и честно просто гори, осветявайки същината на дадения човек.

В крайна сметка се оказва, че единствената утеха на човека е добрата дума. Връщайки се назад в живота си, виждаш колко важно е било да бъдеш чут и да чуеш човека срещу теб. Разбираш силата на словото, която е несравнима с която и да било друга сила. Осъзнаваш величието на човешкия дух, издигнал се високо благодарение на словесността.

Камен Донев